Беше гост в един сутрешен блок. Поводът - че го завели с белезници в районното.

Стори ми се различен. В анонса обявиха, че е свещеник, но не ми заприлича на типичния божи служител. Затова си седнах на Д-то и се загледах, та се и заслушах.

Отец Марио използвал често градския транспорт. Имал наблюдения за живота по трамваи, тролеи и автобуси. Винаги дупчел билет. Месечно това му струвало между 50 и 100 лева.

В деня Х отец Марио станал свидетел на това как хайка контрольори нападат поредната си беззащитна жертва – 13 - 14 – годишна ученичка. Той се качил на возилото преди няколко спирки и видял, че момичето се „самотаксува”. Контрольорите, обаче, намерили начин да се заядат с нея.

Отецът няколко пъти бил ставал свидетел на това как властимащите синьоелечести служители на градски транспорт мародерстват все беззащитни пътници. Имало случай, когато отец Марио се застъпил за възрастна жена. Тя умолявала контрольорите да не й взимат последните 3.50 лв., закътани в захабена кърпичка. Той дори им дал 5-те лева, които носел и ги помолил да оставят бабата по живо по здраво. Те я оставили, но й взели и 2 лева от нейните последни 3.50, за да си закръглят сумата за глобата. Защото глобата е точно 7 лева, а тяхната заплата се формира като процент от събраните глоби.

Но да се върнем на деня Х. Момичето нямало силата де се пребори с цели четирима настървени контрольори. Отецът се притекъл на помощ, разменили си  реплики, а после станал и кьотек. В крайна сметка дошли полицаи и отвели – кого? Отвели отеца в районното и го затворили в килия с още трима задържани. След няколко часа го освободили, но той пропуснал срещата с дъщеря си - също на 14 години, - за която се бил запътил. Имал и наранявания.

Отец Марио не отправи никакви обвинения към полицаите. В самия ден той е бил без расо и не е бил разпознат като божи служител. Държал се е като съвсем обикновен човек. Е, не като обикновен. Обикновените хора в България не ходят да помагат на нуждаещи се, те гледат сеира отстрани.

Запитан от журналистката, не е ли неговото поведение в разрез с каноните на църквата, отецът отговори така: „Да бъдеш смирен, не значи да си овчедушен”. Този обикновен свещеник стана моят герой днес. Позволих си да го нарека Супер Марио, не за да го обидя, а за да привлека вниманието към него.

Могат да се зададат много въпроси и да се кажат много умни мисли по въпроса, но аз ще спра дотук, оставайки с надеждата повече хора да се замислят.