Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2012 23:53 - Размисли за гнева или как да намерим цаката на доброто
Автор: gerdan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3530 Коментари: 1 Гласове:
0



Колко от вас се разгневиха днес?

И кой беше виновен? Кой ви накара да се разгневите? Кой ви каза – хайде сега, да те видя как се гневиш? Така ли се случи? Какво всъщност стана. Какво изпита човекът, на когото се разгневихте? Същото като вас ли? ... Едва ли.

 

Колко от вас обичаха днес? Кого и какво обичахте. Това, което обичате по навик? Или нещо ново, нещо мило, нещо прекрасно, което ви се случи. Как реагирахте на усмивките на хората около вас. Приехте ги като дар божи и манна небесна или ви доядя, че им е хубаво. На вас ви е напрегнато, а те ви се хилят насреща. Безсрамници! Докъде я докарахме. Вместо да станат и те да се притеснят, пък да се завайкат и да започнете заедно да оплаквате жалката си съдба, има хора, които си позволяват да преминават през всичко с усмивка. Ти им казваш, че всичко е отишло по дяволите, те се усмихват. Че и надежда ти показват. Всичко щяло да се оправи, само да запазим спокойствие и да помислим трезво, да се оставим на вътрешното си усещане. ...

 

Нека ви запозная с вероятните мисли на един прототип на един шеф:

 image

„Е какво усещане, да му се не види. Аз кипя отвътре, искам да сритам някой задник, да запаля цигара, после да строша една – две чаши, да тръшна вратата, да обходя всички и да ги навикам, да ги обидя и унижа, да ги накарам да се почувстват по-низши от тъпите охлюви и по-незначителни от запетайките в служебните имейли. Искам да си го излея и всички да ми се подчинят, да се уплашат и да ги видя как треперят. Да оценят колко ми е трудно и колко е важно това, което правя. Ама, ха! Тогава най-после ще се успокоя и всичко е се оправи. И ситуацията някак ще се подреди. Ще помисля малко и ще се сетя как да реша проблема. ... То и без това какви ли толкова проблеми да станат  - да не би да съм директор на атомна централа или на ... водопад. Хахаха! Ей, ама много са жалки тия мойте подчинени, как ме търпят, не знам. Такъв съм си аз – обичам да викам. Така си разреждам напрежението, като високоволтов генератор. Излея си всичкото и после ми мине. Така ми олеееква едно и хубаво. Ей така се работи, така се гради кариера. Мигар, да не ми е лесно на мене, да мисля за всичко. Ама то и старите хора са казали – тегли му Една и всичко ще се оправи. ... Сега, някакви нови хипотези са почнали да драскотят из нета – че емоциите били вредни и негативните емоции можели да наранят, нещо като енергийно или психично оръжие. И това е все едно, аз като им викам, и те да хванат да се разболяват, представяш ли си! Никой не е хванал грип от тва, че съм го напсувал и съм му казал, че е некадърник и нещастник най-жалък. Ха-ха. Ама, врели некипели, а! Любовта между хората била важна. Как пък да не тръгна да мисля с „любов” към ближния. Да не съм нещо ку-ку! Някой си седи спокойно в кабинета и с неква самодоволна усмивка, аз ще ходя да му се усмихвам и аз. Абе, аланкоолу, нали в природата трябва да има равновесие. Затова, моят принцип е така – видиш ли, че някой се усмихва и му е гот, смачкай го веднага! Все ще се сетя за какво да навикам жалкия глупак. Изобщо, много мразя да гледам самодоволни типове. Те са виновни за всичко. Щото аз само като ги видя и ми кипва и така ми скапват настроението за цял ден. Искам всички да са в жалка и нещастна депресия, да са се наквасили в нещастие и да се давят в сълзи. Ей така обичам аз да работя. На това му викам творческата обстановка на шефа. А после - едно кафенце на бюрото, цигара в ръката, а около мен море от нещастни физиономии на уплашени недоносчета. Пълно е с такива, да са живи и здрави, да ми правят кефа. А ако някой много се перчи с добро настроение, да има да прощава – не му е мястото около мен. Е, това е. ... Днеска добре си изкарах Гергьовския празник. Малко попреядох с агнешко и се оригвам гадно, ама ако през нощта не ми мине, утре ги почвам мойте подред. Да ги ... в гладните нещастници, диети ще ми пазят, пролетно прочистване и ей такива. Сега ще им прочистя мозъците от жалките им позитивни мисли. ...”




Гласувай:
0



1. анонимен - А през коя ще се закрие? ( Не е шега. )
30.07.2012 22:22
А през коя ще се закрие? ( Не е шега.)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gerdan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 243206
Постинги: 19
Коментари: 170
Гласове: 196
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031