Гледам деветгодишния си син и се питам: порасна ли моето малко момче? Ще кажете – да, 9 години е сериозна възраст. Честно казано, и аз си мисля същото. Разсъжденията му определено са като на голям човек, таблицата за умножение вече не е никакъв проблем, а натоварванията в залата за таекуондо понася с мъжество. Но все пак, пораснал ли е?! Гледам го – сега е подредил на масичката в хола три рицаря, оправя им щитовете и копията ... Рицарите не са нищо особено, осемсантиметрови пластмасови играчки, едните са черни, другите червени, копията им са червени или бели. Тези рицари са като неродената мома – излизат от кутии с “Нескуик”. Само че, моят деветгодишен син май не е чувал за неродената мома. И “нескуик” не обичаше, докато не се договириха с баба му, да му го купува, щом го изяде. Сега синът ми се тъпче с “калцираните” топчета всяка сутрин. Рекламата обещава толкова много калций, че вече ме е страх костите му да не се втвърдят прекалено. Не знам дали му е вкусно, но стимулът е голям – поредният рицар. Следващият може да е “повтарящ се”, но, какво пък, свикнали сме. Нима не събирахме “покемони” до умопомрачение. Манията продължи доста дълго. Събирахме и карти “Ю ги о”. Все още събираме кучета, които изскачат от кроасани. Да ви призная, радва ме техническият напредък. Спомняте ли си времената, когато аудиокасети с неудобен хумор се разпространяваха нелегално. В тях понякога звучеше гласът на Тато, който на откриването на завода за полупроводници, обещава догодина да имаме завод за цели проводници. В една такава апокрифна касетка се развиваше скеч. В закусвалня клиент си поръчва супа “Топчета”, но когато му я донасят, той вижда, че всъщност топчета няма. Когато вдига скандал на келнера, последният му отвръща с риторичен въпрос: “А ти като отвориш кутия с биствитки “Катеричка”, да не би отвътре да излиза катеричка”!? Ето, затова се радвам, защото вече, когато отварям кучешкия кроасан, отвътре излиза куче. Е, то е само на картинка, но все пак е нещо. Едно от нещата, които ме тревожат е, че този вид храни винаги струват повече от обикновените. Не искам да изпадам в дребнавости, но не може една малка картинка, която дори няма лепяща се задна повърхност, да увеличава цената на стоката с 22%. Толкова са 10 от 45 стотинки. Да не говорим, че ако се сметне като процент от цената на стоката без картинка, която е 35 стотинки, тогава процентът е страховит – 28,5%. Подобно е положението с детските списания. Да не изброявам заглавия, не само, за да не им правя реклама, но и не ги знам всичките. Толкова много се нароиха. Общото между всички тях, обаче, е това, че и от тях излиза нещо. Веднъж са вампирски зъби, друг път е пистолет, който изстрелва стрели с вендузи. Имаше и картонче (4х5 см) с бои за рисуване на лицето, специално за футболните фенове. Съдържанието на тези списания, в повечето случаи е глуповато и няма да помогне на моя деветгодишен син да порасне особено. Но все е по-добре от анимираните филмчета на Cartoon Network, в които може да станете свидетели на най-различни видове умъртвяване на героя. Или на неговото обезобразяване – изваждане на очите му, изтръгване на вътрешностите му. Може да видите как внуче убива баба си. Никой не скърби за убитите, а и те винаги възкръсват. Понякога се питам, достатъчно ли е пораснал моят деветгодишен син, за да разбере Наистина, че щом му казвам, че така не се прави, то наистина Така не се прави!? Искам да знам кой и защо позволява това да се случва с децата ни. Искам да знам кой принизява толкова техните ценности. Иска ми се да знам защо никой не обещава да премахне подобни манипулации и гаври с децата ни. Иска ми се. Някой би казал, че много ми се иска. Знам, че зомбирана нация се управлява много лесно. За мен е очевидно, че за някои хора е много изгодно младите българи да растат дезориентирани, с промити мозъци. Поколението на демокрацията вече свикна отвсякъде да излизат “подаръци”. Може би това ще продължи и занапред. Вижда се, че предприемчивост не липсва. Може би в комплекта учебници за четвърти клас ще има кутийка презервативи “Star Wars”!? Пиша за сина си, но проблемът касае всички ни. Непрекъснато ни връхлитат SMS-и с примамливи оферти. Нужно е само да изпратим два. От ТВ-екрана ни приканват да се обадим и джакпотът ще бъде наш. Давате ли си сметка колко пенсионери се обаждат за този джакпот!? Това са много пари. И те отиват при някого. Аз нямам доказателства, но има хора, които знаят точните цифри. Имаше публикации, имаше разследващи репортажи. Всичко свърши дотук. Хубаво е да се вдига шум, да се създаде илюзия, че нещо се прави и после – всичко постарому. Междувременно моят син расте. Расте един добре направляван млад мъж. След време той ще бъде доволен да си купи апартамент на двойна цена, стига да му дадат като подарък камбанка за входната врата. И междуременно идват избори. От всяка предизборна платформа изскачат подаръци във вид на обещания. Мерси и благодаря, господа! Аз не ви вярвам. Досега не усхях да събера нито всички покемони, нито всички кученца. При това си плащах. А как да вярвам, че ще изпълните желанията ми, при положение, че дори не ми искате пари!?

P.S. Текстът е малко старичък и инспириран от едни предишни избори. Поствам го, тъй като е все още актуален, пък избори - дал Госгод! :)

Поздравявам всички родолюбци с хубавата българска поговорка: "Преклонена глава - сабя не я сече" ;-)

Много интересен текст, малко разхвърлян из темите, ама е интересен.
Хъм... покемони и ние събирахме, пък съм на двойно по девет годинки.
Това е някак си... зловещо... да зарибяваш горките дечица с разни такива глупости за колекциониране.
Колкото до филмите по Картуун Нетуърк-По-голяма изродщина не може да се намери.Джетикс е по-нормално... уж.Иначе анимето (като жанр) е с класи над американските пумии.
Колкото до ТВ игрите-лазят ми по нервите.Чак за толкова затъпели ли ни имат?Риторичен въпрос.

моят син е по-голям от твоят син и въпреки това е израснал пак в ненормална ситуция - целият преход му е житието!
Когато беше бебе нищо нямаше по магазините, но ние и не разчитахме на тях, за да го отгледаме. Ако някой разчита държавата да му помогне да си гледа децата, жална му майка, всеки сам трябва да направи необходимото. А пък твоите въпроси малко странно ми звучат - ясно е, че всеки манипулира родителите да купуват всякакви простотии - и МакДоналдс са най-яркият пример и аз съм го правила, въпросът е да има някаква мярка все пак! :)))

ти си мнооо тъп братле

За простащината и изродщината изливащи се от екрана върху малкият зрител изобщо не ми се говори. Аз лично, любител на анимацията, се отвращавам от подобни филмчета. Но за колекционирането на покемон, например, не си права. Всички ние цял живот колекционираме нещо. Някога аз колекционирах например дъвки Турбо. Имаше още 2/3, но Турбо са ми останали най-ясно в съзнанието. Преди това са ни карали да колекционираме картички, марки...Вярвай ми, картинките от дъвките ми бяха с пъти по-интересни отколкото някакви си там марки.. А и с всеки човек е така...всеки колекционира нещо цял живот, децата по-видимо, ние по умерено...
Извинете ме, ако мнението ми е малко несвързано, но утре заминавам и преди малко оправдах бутилка вино по случая, та...

Благодаря за коментарите!
Ами, всеки от вас е прав.
Първо, и аз съм от поколението, когато имаше дъвки Турбо. Колекционирах салфетки (щот съм момиченце), но не задълго.
Синът ми сега е на почти 12 години. И той се роди в ония "хубави" години, когато по магазините нямаше дори захар за млякото му.
Естествено, всеки сам се оправя и аз не съм седнала да роня сълзи - що се отнася до мен и възпитанието на сина ми - няма 6-5. Не е станал побойник, но това не се дължи на Картуун-а, а е въпреки него. Аз се постарах, надявам се достатъчно. :)
Мисълта ми е за всичко това около нашите деца. За това, че не всички родители си слагат на сърце възпитанието на децата си, а ги оставят на течението - изложени на всички тия неща, които описвам.
Покемоните, дори и аз ги харесвах, но те валяха отвсякъде. Харесвах филмчето и героите му. Но стикерите на покемони бяха реална заплаха за джоба на всеки родител или баба.
Другото е списание "Мики Маус" - ако нямате деца - загледайте се по сергиите за вестници. По-големи глупости, купувани с чували от Китай, надали другаде има. И в началото списанието беше на половин цена, после скочи двойно.
Същото е и с храните "Зрънчо" - тях пък кой ги контролира? При все че има организация, която следи дали са опасни играчките. Но те не се сещат да отворят торбичките със Зрънчо и да погледнат какви гадости има вътре. Ами, ако детето е малко?
Съжалявам, че отново се връщам на мнението на tera - не е лично, просто се опирам на това, че всеки сам трябва да прави необходимото. И съм съгласна и не съм. Виждате ли - такова винаги е било мисленето в България. Аз пък искам нещата да се променят, нали уж вече сме европейска държава. Аз искам всички да са заинтересовани, да се пише, говори и да се прави нещо по проблемите. Ето тогава и държавата ще ни помогне. Всъщност, "ще" е доста смело за България, но да кажем, че се надявам.
Не мисля, че трябва да се продължава с мисленето - държавата си е отделно, аз съм си за мене си. Понеже така мислим - учителите останаха пак на дъното, никой не стана да ги подкрепи. А в същото време цели държави биват парализирани от национални стачки. Да не говорим, че едни сценаристи в Холивуд намериха подкрепа - да им имаме проблемите, дето се вика. Та затова ми е думата.

И аз искам да кажа за царевичните пръчици с играчки,
когато ги отворим хвърляме първо съдържанието после и играчката.
Списанието "Барби" с играчка,лъскаво отвън но вътре написаното е за малоумници.

Ти да не си против консуматорското общество:)) Ами нали световната банка точно това ни обясни: малка ни е производителността на труда "не изобщо", но тази, която носи "голяма" принадена стойност.

Та точно в тези "простотии", които ние всички виждаме, е "голямата принадена стойност": с минимален труд - максимална печалба. Тя няма откъде да дойде, ако няма "балъци" да я купуват:( Най-лесната плячка са децата ни - за тях даваме мило и драго. Номерът е стар като света: шантаж чрез съблазън:)))

ЧНГ 2008!
Дано да се завърнем към по-читави стойности: че иначе ще си останем погребани под световния консуматорски океан:))))))

кой може да колекционира фъвки турбо:))) само селяните

Наблюденията ти са много точни, макар и малко разхвърляни, но мисля че всички ние ток, заедно мочем да допълним картинката набезмилостната комерсиализация, и което е по-страшното - профанизацията на децата ни! Моят син е също на девет. Мога дълго да разказвам за борбата, която водим със съпругата ми, за да го спасим поне наполовина от тези влияния.
Виждам, колко по-напред от нас са в интелектуално отношение, сегашните деца. Но и колко по-изостават в битово-културно отношение.
И колко по-податливи са на внушенията, плъзващи всяка вечер от екрана. Говорят с понятия и цели фрази наизустени неволно от рекламите! Това ме ужасява!
Един познат казва;
- Расте поколението на Слави Трифонов!
И е абсолютно прав! Това, уж свободословно "шоу", е един от най-мощните проводници на безмилостният процес на американизация. Най -лошото в нашия случай е , че този процес се съчетава идеално с бедняшкият синдром, типичен за обшество,попаднало в такава иконхомическа и социална криза.
Децата ни много добре знаят английски, а не могат да се справят с прост тест по родния си език! Какво по-страшно от това?!
И ужасяващото в случая е, че държавата ни се управлява от хора с не по-висок релен образователен ценз. Зам-министър на външните работи, който даже не може да говори добре български!
Или бивш министър, заради който премахват изискването за висше образование!
Нали самите управляващи ни са собственици на много от фирмите, заливачи пазара и умовете на децата ни с малоумни понятия и житейски шаблони, валидни за обчества със съвсем други линии на развитие. Те няма да приемат закони, защитаващи децата ни. Това би работило против техните интереси. А техните деца са защитени бронираните стъкла на министерските автомобили, високите зидове на къщите в Бояня и Драгалевци, и от масивните им бодигардове. А ив края на краищата, защо ли да ги интересува, след като чедата им тъй или иначе няма да живеят в тази държава?!

Истината е, че никой не може да избяга от "съдбата" си:) Въпросът е кой как я "управлява" и това вече е индивидуално дело, когато стане въпрос за личните ни деца:))

А иначе, в обществен план: нима не е ясно на какво бяхме дадени "курбан":)) Съвременният капитализъм е индустрия на съблазънта. От нея няма как да избягаме, защото всеки от нас има човешките си и материални щения. Сега няма "партийна" стена - илюзорна или действителна - която да ни пази от "лошите капиталисти" или... от самите нас:)) Ние трябва да си я изградим.

Проблемът е, че ние никога не сме имали гражданско общество: не махленската смазваща клюкарница, която вкарва "разпасаните" в пътя, а общество на съвестта, в което е в сила максимата: "Не бих направил на друг онова, от което сам не искам да (по)страдам".

Колкото и да е утопична вярата ни, че има "висша" справедливост, аз я наблюдавам в близък план около себе си. Онзи, който се е полакомил за "много", остава и без малкото "скъпо", което наистина го радва - децата му. Болестите са нещо, което възприемаме като "бич Божи". Погледнете колко от тези "висши" са всъщност дълбоко нещастни и страдащи същества: без истински "близки", с разстроени семейства или с неизлечимо болни деца и съпрузи.

В тези дни на "промяна" - илюзорната (за наше улеснение) смяна на календарните години, тези наблюдения са трамплинът, от който да продължим. Какво добро направих за света - разбирай хората около себе си, - за да пожъна добро за себе си и семейството си:)))

Пожелавам на Вас, vehtimaistor, а и на всички, които отворят тази страница: щастливи мигове - семейни и обществени! Защото всички сме в "кюпа" - какъвто си го направим, такъв ще Е!

Поздрави!